от Батулия до Буковец през Драгошка Чукла и Ябланов Дол и обратно през Равни Дел

27-28 км разходка по Искърския Пролом от центъра на село Батулия – махала Градо – махала Долен Уровиш – махала Горен Уровиш – махала Камберска  – връх Драгошка/Камберска Чукла – махала Пръдилов Рът – средневековен манастир Свети Пателеймон (над Огоя) – махала Ябланов Дол – село Буковец (център) – махала Миленица – Ловен Заслон – махала Смиля – махала Равни дел – махала Жилова Падина – махала Тиулица (Тивалица) – Батулия (център).

Снимките са направени с телефон. GPS трак също е записан с телефон.

Маршрут за GPS

Разстояние: 27-28 км
Денивалиция:  1128 метра
Изоставени Махали със стари къщи: Да
Обитавани Махали: Да
Опасни Кучета: НЕ
Дружелюбни Кучета: Да
Оброчни Кръстове : 2 + 1 при отклонене в Буковец + 1 Над Буковец посока Джуренец + 1 в махала на Батулия Бельово Каще
Особености: загуба на височина при слизане до Буковец и пак изкачване след селото
Транспорт: Кола (или БДЖ + Маршрутка за Огоя)

 

Това е един преход, който е доста подходящ за вело-разходка, но аз предпочитам да проучвам тези места пеша, така че рядко използвам велосипед по време на моето проучване на пролома. От кръчмата на Батулия се тръгва на изток, първо през новия мост над река Кръстешка, а после по странно павирания в началото си път за Буковец, минаващ в началото си през махали на Батулия и край манастира, където има Оброчен Кръст. За да не се ходи по черен път, тук има пътека, започваща точно след Партизанския Паметник. Пътеката е пряка, пресичаща черния път на няколко места и благодарение на нея се спестява не един километър. След като се излиза пак на пътя за Буковец, при махала Градо започва стръмна пътека нагоре за махала Долен Уровиш. До махалата може да се стигне и по черен път, разклоняващ се от пътя за Буковец, но така се добавя поне един километър път. По-добре, по-бързо и по-приятно е по пътека, излизаща към долните къщи на Долен Уровиш. Проучвах и други пътеки в района, но повечето се губят и трябва да се върви през гората. Пътеката от Градо до Долен Уровиш се личи добре, така че редовно я полвзам.

Излиза се към къщи със страхотна гледка, денивелация е малко над 700 метра, но от тази махала вече има хубава гледка към съседните върхове и махали.

В тази махала, Долен Уровиш, има по-нови къщи, но никога не съм виждал хора в тях. Има и по-стари къщи, типични за дефилето.

От Долен Уровиш се върви или по губеща се пътека по билото, до връх Уровишка Чукла, или по черен път, минаващ от южната страна на върха. Понеже много пъти съм виждал ловджии по тези места, страх ме е да ходя по стари пътеки и пряко през гората, няма да се учудя, ако те слагат капани. Така че по-сигурно е по черен път, който минава през следващата махала – Горен Уровиш, пак празна. На карти има отбелязан Оброк до тази махала, но колкото и да съм го търсил сред шипка и други храсти над махалата – не успях да го открия. От Горен Уровиш има няколко пътя, разклоняващи се на север и на юг, единият, на север отива за Буковец, където се минава през изсечена гора, а другият, на юго-изток отива до обитавана къща. На изток пътят минава край Камберска махала, отдавна изоставена и дори не отбелязана като къща на старите съветски топографски карти, което беше голяма изненада за мен.

Както и всички стари къщи по дефилето и тази се разрушава и след още няколко зими покривът на тази къща ще се срути.

След тази махала, в която остана само една къща, която се разпада, пътят продължава на изток за връх Драгошка Чукла. Заради сеча, който е законен по документи, но със сигурност не трябва да е такъв, върхът е лесно достъпен по черен път, стигащ почти до най-високата му точка. Само последните сто метра трябва да се минат без пътека. От върха може да се слезе без пътека напряко по почти голия склон към махала Пръдилов Рът, а може и до Драгов Дел (на юг). Сигурно има начин да се слезе и до Оградище по изровения северния склон, изрязан от черни пътища на камиони на дървосекачи, изсичащи горите на тези хубави планински места.

В подножието на Драгошка Чукла, преди махала Драгов Дел има много шипка. Докато я събирам се наслаждавам на безкрайната гледка към съседните и далечни върхове и била, от тук вижда се дори връх Мургаш, както и по-близките Чукава, Джуренец и т.н.

От Драгов Дел черният път продължава до махала Пръдилов рът и се губи малко денивелация, след изворче при завоя теренът се променя и става доста по-различен, не приличащ на други места от пролома. Не знам каква е историята на тези места край Буковец и Оградище, дали голите склонове над река Оградишка са в следствие на сеч, случвала се преди много години, но сега склоновете тук са голи и изглеждат все едно има свлачища.  Махала Пръдилов рът е на южния склон на билото, а точно срещу нея, на северния има и най-голямото свлачище и почвата тук е ерозирала. Интересно ми е дали това се случи заради човешка дейност или не.

Източният и северният склон на Драгошка Чукла скоро ще изглежда по същия начин, ако ще продължават да изсичат горите и тук. Сеч на букови гори, умиращи борови гори (за това след малко) означава в бъдещо афганистански терен на някога красиви места.

Махала Пръдилов рът се намира на много красиво място, на южен склон, на слънчева светлина. Точно до махалата са големите пасища и ливади. Сега и тук е празно. Не се чува лай на кучета, не се виждат никакви признаци на живот. Както и в Драгов Дел и тук гледката е страхотна, но няма кой да й се наслаждава.

Тази малка махала има оброчен кръст, но дали старият е бил счупен или разрушен или дали изобщо никога не е имало хубав стар кръст на това място, сегашният кръст е дървен и не представлява никакъв интерес от гледна точка на изработка.

Пасищата над махалата се залесяват от елхички, поникнали по голите места сами, където вече не се извеждат животни на паша.

Черният път, по който се върви, продължава на северо-изток и по него може да се слезе до Огоя на изток. Но така маршрутът е много къс. Може да се стигне до връх Чукава и от там до Огоя през, например, Лескова махала и да се използва маршрутка от Огоя на връщане, това е един хубав дълъг еднодневен преход.

Борова гора в тази част на пролома, както и на много места в България, умира. Това се случва буквално пред очите ми. Има места, по които съм ходил и се наслаждавах на аромата на бор, след това виждах същата гора жълта,а сега борчета стърчат като клечки и при по-силни ветрове се чупят и падат.

До колкото знам, много голяма част от букови гори по пролома беше изсечена преди много години и след това тези места са били залесявани с бор. Не знам каква част от сега умиращата гора е изкуствено залесена тук, а коя расте естествено от много години, но това, което знам, е, че щом борова гора умира, трябва да се полгат много усилия да се спасява букова гора, а не и тя да се убива и да се изсича. Комбинация на природна и човешка дейност може да доведе до сериозни промени по тези иначе чудесни места. На долната снимка се вижда Огоя, а на склона по-близо махала Маков Рът.

При разклона за село Огоя на изток е хубаво място за почивка. От пасищата се вижда добре връх Джуренец и следващата част на прехода, от север на Буковец, а следващата махала по пътя е Яблонов Дол. По-голямата й част е в по-ниското, на двата склона до река – приток на Оградишката река и само една къща се намира по-високо, точно до пътя. Но преди махалата е ред на втория оброк за деня – Св. Панталей (или Св. Пантелеймон).

Оброкът се намира до средновековния манастир, от който не е останало почти нищо. Оброкът е дървен. Съборът тук е на 27 юли. Добре, че повечето подоби събори и курбани се правят през летните месеци, когато не ходя по тези места. Никак не бих искал да видя любимте ми места с джипове и да чувам силна музика и викане, вместо тишината на планината. Ако имаше машина на времето, с удоволствие бих наблюдавал как се събираха хора по тези места, когато животът тук е бил друг, не сега.

Оброкът и манастирът с пейките и беседките край тях се намират на хълм, който може да се заобиколи от западната страна по черен път. След манастира и оброка има черен път, превръщащ се в пътека за село Огоя, има път на север за връх Чукава и високите махалите на Буковец, а пъят на този маршрут отива на запад, над махала Ябланов Дол, където в къщата край пътя все още живеят хора с няколко кучета, най-дружелюбното от които ме следва до разклона за Буковец/Оградище и получи доста гранули за любопитството си.

Над Ябланов Дол също има доста голи склонове, някога използвани като пасища а сега бавно превзимани от елхички.

След тази махала има разклон. На юг пътят отива по открито за Оградище, на север – през гора за Буковец. От Буковец започва дълъг път за Батулия. Пътят от Буковец до Батулия е подходящ само за велосипед, в никакъв случай не за ходене пеша. Това е един път, минаващ по северния склон, дълъг и скучен. Върви се девет километра по този път и на никого не препоръчвам да го прави. За велосипед, като вариант на слизане от връх Чукава, този път е страхотен. Така че да не минавам по него, препоръчвам изкачване нагоре, към махалите на Буковец до връх Войнегова Могила.

Минава се през сърцето на селото, до Кметството и училището.

За съжаление, сърцето е спряло да работи от давна, така че и тук, както и по махалите на Буковец, животът спря преди много години и сега само тези постройки напомнят за миналото и за история на тези красиви места, гушнати от планината. Специално тези постройки, от соц.история на селото по-скоро посочват една от причините за смърта на селото, когато от хората, трудили се за себе си по високите махали, наследени от предишните поколения, на 1000 метра надморска височина, грижейки се за животните си, беше открадната земята им.

Точно до Кметството се намира и училището. Разбира се, никой не е учил тук от много години и имаше период, когато сградата се използваше като планинска хижа. Хижа Буковец. Но и това е в миналото. Двете сгради стоят една до друга и вече никога няма да имат нов живот.

След красотата на високата планина над селото, стъпване в Буковец е като глътка не чист, а по-скоро мръсен, въздух. Тъжна гледка. Напомня Церецел, а и много други места по пролома. Вървейки по главния път, край изоставени сгради със счупени прозорци, видях една по-голяма постройка, точно край пътя, с отворена врата. Вътре – същата гледка като по безбройните разбити къщи, край които съм минавал. Но изведнъж от къщата се показа дядо. Не знам на колко години беше, може да е бил най-старият в селото, може би не. Какво ли е на него, да вижда родните места в това състояние? За мен това са любими места, но не съм от тук, ходя тук само от няколко години, след смърта на селата и махалите, не познавам история на селата, не съм общувал с нито един местен жител освен една баба от махала Барето. Тук съм чужд, въпреки, че се чуствам като у дома. Но за този дядо, който сигурно се е родил тук, когато в Буковец и махалите на селото имаше стотици къщи със стотици хора и хиляди домашни животни, сегашното състояние на селото сигурно е трудно за преглъщане. Кой ли ще е последният човек от Буковец? От Церецел? от Добърчин? от всички тези места по дефилето… Със сигурност ще има такива, какво ли ще е за тях? Имат ли роднини и ако да, къде са? По сайтове за имоти трудно се откриват къщи за продажба по такива места, хората дори не ги пускат за продажба, защото няма интерес, а тези които се продават са на смешни цени. Не исках да снимам човека и да го притеснявам, поздравих го и направих само снимка на неговата къща.

След спрялото сърце на селото започват безбройните махали, стигащи до високите части на планината при върхове Джуренец и Кръстец. Махалите на Буковец са разхвърляни по склонове на планината на много голяма площ. Ако за Батулия първите документирани данни са от 15ти век, от кога ли са за Буковец? Виждал съм информация, че селото е основано през 11ти век, но със сигурност историята на тези места е много по-стара. В селото има храм/църква от средновековие, по някои данни от 12ти век. Смърт на съвременото село Буковец е настъпила, но дали това е краят на живота по тези места? Хиляди години хора са живяли тук, а сега преброяването сочи само 18 човека. Със сигурност съвремената страница на село Буковец е написана, но кой знае как ще се променя светът и след коя война, глобална катастрофа или апокалипсис хора пак могат да се върнат по тези места.

Дали ще стигнем до това, че край село с име БУКовец няма да остане нито един Бук?

Пътят продължава през махалите на Буковец и излиза на поляна край връх Войнегова Могила до махала Сърце, от където се вижда част от изминатия маршурт.

От тази поляна може да се слезе към Свиновска и Кръстешка реки през махалите, а може да се продължи на запад по билото/рида, за махала Равни Дел и след това да се слезе до Батулия през махала Тиулица/Тивалица и Бельово Каще. Много пъти съм минавал през любимата махала Равни Дел и реших да се отклоня до Ловния Заслон, построен до махала Султар високо над Оградище.

При Ловния Заслон и на връх Войнегова Могила също настъпи смърт на боровата гора и при следваща по-силна буря тези борови клечки ще се счупят и ще паднат.

Ловният Заслон е, може би, единствена нова постройка по високите части на планина по тези места. За съжаление, сега тази планина се използва за лов от жителите на съседните села и градове, а не за живот. От ловния заслон има гледка към почти целия изминат маршрут. От него може да се слезе до Оградище и от там по скучния път до Батулия.

Съседната махала Султар е обитавана или поне се посещава от хората, което ме учуди. Почти всеки път когато съм идвал тук, включително зима, съм виждал джип до махалата и не съм я проучвал. Обикновено такива отдалечени махали, в които все още живеят хора са пълни с кучета, така че няма какво да търся там. Вместо това продължих по тайна пътека към Равни Дел през махала Смиля, състояща от една къща. Пътеката продължава до първите къщи на Равни дел, но аз се отклоних при по-интересни изоставени къщи, които дори не се забелязват от пътя, минаващ през махалата.

Старите къщи, в които са се раждали и умирали животновъдите от Буковец стоят отключени, а всичко , което можеше да бъде откраднато е отдавна откраднато…

Обикновено по-запазените къщи се превръщат в обор…

След Равни дел може да се продължи за Батулия през Бельово Каще и Тиулица, а може и по билния път на дървосекачите, над махалите и над самотната къща от махала Жилова Падина. Тук винаги обичам да спирам за почивка.Над все още живата борова гора е връх Драгошка чукла, от пъвата част на маршурта от този ден.

Пътят по рида\билото е нов, а северният склон е изсечен.

Този склон е част от водосборния басейн на река Кръстешка, която отнесе пътя и моста при Батулия през 2014-та година след голям порой. Както съм писал, хора са живяли по тези места хиляди години, дали и преди е имало такива наводнения? Сигурно. Но сигурно е и друго, че склонове на водосборния басейн на реката са голи и няма дървета, която да задържат водата. Няма и ново залесяване, дори да е с бор, както са правили преди. Има само сеч. Всеки път като минавам тук виждам все по-малко дървета и усещам аромата на изсечена гора.

Южният склон също е пострадал от сеч, при махала Ръплини. Сеч има и до връх Джуренец, при извора на река Кръстешка. Ако тези склонове не се залесяват, дъждовна вода ще изкара всичко, което има в почвата и нищо няма да расте по тези склонове много години. Дали така се случи при махала Пръдилов рът? Може би ще доживея да видя и тези красиви места голи в афганистански стил. Черни пътища, минаващи през планината без план и логика, прекъсващи извори, сеч без последващо залесяване… това са горите на Буковец и Батулия.

Има няколко варианта за стигане до Батулия от махалите Бельово Каще и Тиулица и винаги разнообразявам разходката, минавайки по различни пътища и пътеки. След махалите, за да не се заобикаля много по черен път край Кръстешка река, може да се слезе по рида по пътека направо надолу към мястото, където се срещат двете реки – Оградишката и Кръстешка. Обикновено в по-топлите месеци реката може да се прескочи много лесно.

Почти всяка моя Искърска разходка свършва тъжно. Удоволствие от красотата на природата се разваля от гледките щом стигам по-близо до цивилизацията. Над махала Тивалица/Тиулица също липсват огромни части от борова гора. Надявам се, че тя беше изсечена, защото беше болна, но се съмнявам… В Батулия винаги храня кучета до автобусната спирка, които вече ме познават.

 

Към другите пътеписи от Искърския Пролом!