Лятна нощувка на връх Була в Понор Планина, Искърското Дефиле, Август 2017
Някога фотографски, моят интернет сайт се превърна в туристически, а по-точно в сайт за пътеписи от голямата ми любов – около 1800 кв.км от Стара Планина в района на река Искър – Искърския Пролом или Искърското Дефиле. Остаивх галериите и старите ФотоПътеписи, но сега пиша само в страницата за пролома. Това е много голяма територия, която обединява няколко дяла на Стара Планина – планините Голема, Мала, Софийска, Мургашка, Козница, Ржана, Врачанска и Понор. Точно в последната се намира връх Була. Вече не се сещам кога беше първото ми запознанство с този връх и защо се качих на него, но любовта ми към него е голяма. Посещавам го редовно, най-лесно до него се стига от Заселе – от центъра или от махала Селище. По-правлно, обаче, е той да е част от голям Искърски маршрут, дали ще е от Своге до Гара Бов през Грохотен, дали ще е от Гара Бов през Вазова Екопътека до Своге или пък от Брезе през Столо, Сърбеница и т.н. до Церово. Понор Планина е много красива в тази част.
Понеже не забравях моето фото-увлечение, избрах Була за първите ми опити за таймлапс видео (което, така и не направих и няма да го видите тук). Натоварих се с фототехника и туриситическа екипировка и по мързеливия начин, тоест от село Заселе, се качих до върха. Слайдър, фотораница, стативи, техника за таймлапс, всичко тежеше доста, но ентусиазмът беше голям.
Пристигнах навреме за нощни снимки, след залеза, защото тръгнах от София в късния следобед. Познавам тези места добре, беше лято, така че беше топло и не се притеснявах да ходя по тъмно по тези места, единственото се надявах да не срещна някой горе, все пак през лято дори по тези места ходят туристи.
Но, за моето щастие, бях сам. Опънах палатка на метри от стръмните скали, но от нея нямаше нужда. Августовска нощ беше толкова топла, че дори не сложих горната й част, а само мрежата. В гората посока Каишов връх се чуваха викове на сърни, които винаги срещам в тази част на планината. Луната освещаваше Понор Планина и се изкушавах да направя лунна разходка поне до Каишов връх, а може би и по-далече, но все пак имах много килограми фототехника и дойдох не само за удоволствие, но и за работа.
Новата техника ми донесе доста главоболия и колкото и да съм се опитвал да направя желаното видео, не успявах. Проблемът не беше в настройките, а в разминването на това, което беше в моята глава и това, което постигах на локация. Така похарчих… 3 часа в опитите ми да уцеля това, което исках. (За таймплапс фотография идеята е да се нагласи фотоапарат да работи за няколко часа, да се движи по слайдъра и да снима, така че настройките трябваше да са правилни – иначе губиш много време и оставаш без това, което си искал). Така прекарах 3 часа и се оказа, че изхабих доста от батерията и вече когато направих правилите настройки, батерията на фотоапарата стигна само за 3 часа снимане, а не 5, както трябваше и се получи половин клип на нощен живот на пролома, който свършва на най-интересното.
Понеже исках да снимам на скалите и да съм до техниката, намерих едно място, където сложих постелката и се завих в спалния чувал в уютно място сред скалите, а под мен бяха 20-30 метра от скалния венец на Була. Докато фотоапаратът снимаше, аз заспах. Добре, че не се въртя в съня си, че или щях да бутна техниката или сам щях да се събудя (или пък никога да не се събудя) долу под върха.
Нощ в планина е приказно преживяване. За мен тези места са планина, но тук, на половин час от мен има живот, а някога тук са живяли хиляди животновъди, а пасищата под мен бяха използвани за паша от хиляди животни. Сега нощите от такава локация са удобни за проучване на живота по дефилето – къде свети, къде не.. къде все още живеят хората, а къде не. Така от Була се наслаждавах на една прекрасна лятна нощ, с гледки към съседните върхове, села, махали и планини – проучвани от мен, но все още пазещи много тайни.
Пред мен бяха върховете на Голема планина – Издремец, Чукава, Гарван, Колибището, Църни Камик… Ржана с връх Козница зад тях… Врачанския Балкан с Бегличка Могила, Пършевица и Кобилини Стени, както и другите върхове и ливади на Понор Планина с махалите по тях. На юго-изток светеше Софийското Поле, а над него и Витоша.
Прибрах се в палатката може би за един час и се събудих за ранния изгрев. Тази нощ спах, може би 2-3 часа, но се надявам, че ще я помня цял живот. Спал съм на много места по планините, но истинските нощувки са на палатка, но дори сред тях нощувката ми на Була е по-различна, просто мястото ми е много любимо и ще продължавам да се връщам тук.
За зимната ми нощувка на Була – вижте този ФотоПътепис, а за безбройните ми приключения из Искърския Пролом – вижте страницата ми с пътеписи, които правя БЕЗ професионалната фототехника, а само със смартфон.
“Зад кадър”, няколко снимки с телефон от тази приятна, топла нощ:
Пътепис с тези места : от Гара Бов до Своге през Вазова Екопътека
И още един : от Своге до Гара Бов през Грохотен, Була или Заселе
Зима на това страхотно място: Зимна Нощувка на връх Була.
