Който следи този блог, знае че от 16 месеца исках да намеря северния портал на тунел на незавършената ЖП линия Долно Езерово – Долни Чифлик (Бургас-Варна), още след като открих южния портал през май 2009 (за проекта и тунела можете да видите в тук и в този форум). Истината е че не толково исках да намеря тунела, колкото харесвах самата идея някой ден да тръгна на това приклчение дълбоко в забравената част на еменската стара планина и да го търся. Затова и чаках толково дълго и само два пъти се опитах да го намеря (един път в рождения ми ден, като тръгнах по билото, но бях разочарован, след като разбрах че всеки черен път, който води надолу към реката се намира в ловно стопанство). Този път обаче тръгнах с една цел: да намеря тунела, или поне да намеря мястото, където той трябва да се намира, тъй като никъде в интернет няма 100% информация за това дали той съществува или не! Някои казват че от север не е копано, други – че трябва да има някакъв вход, но стопроцентна информация няма. Така че до някаква степен тези снимки са голям ексклузив (само че този ексклузив е интересен на малко хора:)), тъй като показват не само че тунелът е копан от север, но е изоствен на доста напреднал етап с множество простройки край него.

Аз имах страхотно приключение, дори по-интересно от това, за което мечтах. За него и ще напиша в тази тема.

Но първо трябва да кажа следното: тези снимки нямат никаква художествена стойност и са само информативни (и са снимани на ИСО 1600 и ф4…). 🙂

И така… Маршрутът започва от село Приселци, на 7 км от Обзор. От селото хванах черен път по който след някъде 60-70 минути стигнах до това място. До тук не успях да забележа никакви следи на ЖП линия, нямаше мостове или други постройки, а може би просто ги подминах поради високите храстове и трева, все пак лято не е най-подходящо време за търсене на стари, изоставени от 50 години постройки в гора. Тук започна една стена, дълга 400-600 метра. Стената минава точно край реката, тъй като на това място ЖП линията трябваше да върви точно до реката.

От Приселци до тук нямах никакви проблеми. Вървях по черен път и това е. На този разклон за малко обърках маршрута и продължих по черния път нагоре, това беше грешния завой, тъй като трябваше да тръгна по коритото на реката за да стигна до тунела. Но в тази грешка имаше един голям плюс, тъй като по този начин открих и един мост, който е построен над по-малката рекичка (след като се завърнах разбрах че забравих да го снимам отгоре).

След моста се опитах да тръгна направо през гората, но така и не успях да намеря правилния път (тук имаше куп завои и черни пътища). Така че се завърнах към разклона за реката и тръгнах по нея. След 500-600 метра случайно забелязах пътека, по която и излязох тук. От тази поляна продължих напред и вече бях сигурен че съм близо до тунела, все пак откривах всякакви обекти в гората на всеки няколко метра.

След като доста се надрасках в бодливи храстове се оказах до следния обект. В същност храстовете са толково високи че пътят и пътеката изобщо не се личат, ходих през гората без да знам накъде отивам, но все пак интуицията подсказваше че съм на правилния път. Сигрен съм че ако минавах през март-април, щях да намеря и други обекти и постройки.

Този обект го познах, тъй като почти същия се намира в метри от южния портал. Зарадвах се ))). И наистина – зад храстове и дървета се скриваше той – северния портрал на “големия тунел”, изоставен преди 50 години, той изглежда като някаква постройка на древна цивилизация.

Доста се различава от южния си брат, но най-интересното за мен беше това, че изходът гледа на изток, а не директно на север, което означава, че тунелът прави завой. И като направих снимка на високо ИСО и дълга експозиция, видях и завоя.

За разлика от южния, в този няма жаби, бокулук и 5см вода. Тунелът е чист и ако не бях сам, щях да отида по-дълбоко с челника. Нямам никаква представа колко е дълъг. Малкия вход изглежда по-различно от южния, сякаш някой го е направил години по-късно след като тунелът беше зазидан.

Край тунела има и други интересни обекти, но след 50 години са едва забележими.

А стена над реката е много висока. Така че ако се върви по нея няма как да изпуснете мястото, където се намира тунелът.

Наистина изглежда че от тази страна се построили повече, отколкото от юг. Имаше и някаква къщичка.

До южния вход има и зазидан вход към малкия тунел, който върви успотредно с големия, но тук не го открих. Може би от тук не са го копали, или се намира някъде встрани и не го забелязах.

Стана ми тъжно че толково години хора са го строили и сега остава забравен и изоставен дълбоко в гора (най-близкото село е на 7 1/2 км път). Интересно как щеше да изглежда мястото, ако бяха завършили проекта…
На път обратно сетих се че през тази река също трябва да има мост и наистина видях нещо, което прилича на мост малко след този обект.

Важно е да се отбележи и това, че сега от ДЛС Несебър са сложили нови бариери почти на всеки черен път в еменския дял от село Плазовец от прохода. Има бариера със знак “влизането забранено” и по маршрута Ком-Емине (преди имаше само бариерата, но сега са сложили и табелата)! Така че преди да тръгна по маршрута, спрях до ловната къща (точно на прохода) и питах хора от охраната дали мога да мина през бариерата по маршрута или не, и получих отговор че е “нежелателно, но може”.

И двата входа един до друг:
Север:

Юг:

И едно късо клипче за тунела:

Сподели: