На първи май се качих на Черни Връх с цел да снимам нощни пейзажи. Този ден времето беше слънчево, без облаци и очаквах да направя няколко снимки на 40-50 минути експозиция. Към 18:00 бях до х.Алеко, където паркирах, а към 19:00 вече бях на Черни Връх. Дойдох рано, имах още поне един час преди да мога да снимам залеза, и още толково преди да се появят звездите. С телеобектив поразгледах Рила, поиграх с кучетата, които живеят нагоре, обиколих наоколо и се качих на връх Самара.
Към 20:15 започнах да снимам залеза. Тук композиции не са някакви необичайни, напротив. Исках да снимам тук не заради композиции, но заради идеята да снимам на Черни Връх (дано някой ден ще продължа с Мусала, Ботев и Вихрен….). Не съм ги виждал преди, но сега на станцията нагоре живеят 3 кучета. Никак не искаха да позират, а едното изобщо се отказа да го снимам и избяга. Но залезът не беше основната ми цел, аз чаках нощта.
От горе едва се личи язовир Студена.
Вече е 8:40 и от Черни Връх се виждат светлините на София. И на пернишките села в друга посока.
Към 9:10 вече започвам да правя първата ми нощна снимка. Само 5 минути експозиция.
Поради въртенето на земя около оста, на дълги експозиции звездите се превръщат в красиви линии, тях и искам да снимам.
Първия опит беше по-скоро един тест-кадър, на 5 минути. Бих продължил да снимам, но видях че от запад идват облаци, а не исках да влизат в кадъра. Така че смених композицията. Хванах и един самолет.
За тази снимка вече похарчих 10 минути. Нея спрях по друга причина. Към десетата минута някой излезе от заслона и пусна лампата на над входа. Светлината беше толково силна, че аз реших че снимка веднага ще се прекспонира и натиснах копчето. Сгреших, нямаше проблеми.
Но тези опити не са били това, заради което се качих нагоре. Най-интересното за мен беше да намеря Полярната Звезда, да я центрирам и да снимам на 20-30 минути експозиция. По такъв начин се получава един “звездовъртеж”. Долната снимка показва това, което исках, но не точно. За долната снимка чаках 20 минути. Трбяваше поне 40 за да се получат по-дълги линии, а и светлината от София беше много силна и долната част стана много светла. Докато апаратът снимаше, аз сто пъти обиколих Черния Връх с челник, но времето вървеше много бавно. Чаках, чаках… гледам – минаха само 5 минути. Трябваше да взема лаптоп нагоре и да гледам някой сериал )))
Не очаквах че на Черни Връх светлината от София е толково силна и долната част стана прекалено светла. Тогава смених композиция и реших да снимам в друга посока. За тази снимка ми трябваше още 20 минути, исках да я оставя за поне половин час, но, разбира се, че батерията ми умря от такива дълги експозиции))) А втората беше заредена наполовина, а тъй като не е оригинална, тя издържа два пъти по-малко. С втората успях да направя 1-2 снимки, но не се получи нищо хубаво.
Това беше един опит с нощна фотография, най-интересни нощни снимки, поне за мен, са с полярната звезда в центъра, но като се оказа, от Витоша такива снимки не стават много добре поради силната светлина от София.
Така прекарах около 3 часа на Черни Връх, чакането се оказа най-трудното. След това ми трябваше още един час да се върна към хижа Алеко, къедто бях към 11:20. Нощно ходене с челник се оказа едно много интересно преживяване, но челник не ми трябваше много, София светеше достатъчно силно.